Първото сигурно сведение за консумиране на паста в Средиземноморието датира от 5. век и фигурира в йерусалимския Талмуд. Постепенно сухата паста става изключително популярна в арабската кухня и започва масово да се предлага от улични търговци, тъй като е била изключително трайна, лесна за пренасяне и съхранение и удобна за търговия. Домашно приготвената пък била по-нетрайна и се консумирала само в рамките на семейството.

Арабите пренесли пастата в новозавладяната Сицилия,

където тя срещнала радушен прием. И днес в някои райони на китния остров още приготвят паста със стафиди и типични арабски подправки, което подсказва кой я е донесъл там. Според една теория думата макарони произлиза от сицилианската maccarruni – „приготвено от тесто с много усилия”. Това наименование има и своето логично обяснение, тъй като преди първата техническа революция, единственият начин да се омеси голямо количество тесто било… тъпкането с крака.

Без значение, дали е била донесена от арабите

или е била продукт с местен произход, пастата бавно и упорито започнала да превзема Апенинския полуостров. Не след дълго на кулинарната сцена се появява и фидето, за което свидетелства заглавието на кулинарната книга „Изкуството на готвенето на сицилиански макарони и фиде” от Мартино Корно, главен готвач на патриарха на Аквилея. Новата храна определено се харесвала и бързо набирала почитатели – през 1150 г. арабският географ Ал Идриси пише, че в Трабиа, градче близо до Палермо, „произвеждат огромни количества от тестена храна на ивици, с която търгуват навсякъде, в Калабрия и в много християнски и мюсюлмански държави, и дори я превозват с кораби.”

След още малко време пастата се появила в официалните документи. През 1279 г. в нотариален опис на имуществото на покойник е включена „една кошница суха паста”.

Завръщайки се от своето 20-годишно пътешествие в Китай

през 1295 г., наред с всичко останало, венецианецът Марко Поло донася в Италия новината, че и в земята на китайският император правят макарони. Според някои източници, за първи път тогава легендарният пътешественик е донесъл спагетите в родината си. Днешните историците обаче смятат, че историята на паста в Италия започва още преди неговото завръщане. През 14. и 15. век пастата продължила завоеванието на Апенините. Трайна и лесна за складиране и пренасяне, тя била идеална храна за моряците в епохата на Великите географски открития. През 15. век пастата присъства и в инвентарните описи на ред италиански и доминикански манастири.