Ако имаше състезание за продукт с най-оспорван произход, със сигурност, пастата щеше да е достоен претендент за първото място. За съжаление, колкото и да са интересни, по-голямата част от историите за произхода й са крайно недостоверни и са по-скоро плод на желанието на изтъкнати местни кулинари, да се представят за истински потомци на създателите на една от най-популярните храни на планетата.

Според една от версиите, за откриватели на пастата се считат древните гърци

и по-точно куцият бог ковач Хефест. Той измислил начин да прави тестото на тънки ивички и така създал първите предшествениците на съвременните спагети. Интересно е, че думата „паста“ има гръцки произход и се превежда като „булгуроподобно ястие от ечемик“. Ако обаче се поразровим в творчеството на древните автори – като Овидий например – с разочарование ще установим, че никой от тях не е споменал дори и дума за да увековечи за поколенията кулинарните експерименти на Хефест.

Всеизвестно е, че думите „паста“ и „Италия“ буквално си принадлежат.

Въпреки, че макаронените изделия са познати и обичани в цял свят, никъде няма такова огромно разнообразие на видове паста и такава страстна любов към нея, както при италианците. Противно на този факт обаче, макароните не произлизат от Италия, а от Азия – познати са в Китай стотици години преди Христа. Твърдението, че пастата е изобретена от китайците още 3000 години преди раждането на Христос също не е съвсем достоверно. Жителите на Поднебесната империя може и да са създателите на тънките кори от сушено тесто, но са го направили доста по-късно – едва през 1. век, а някъде през 2. век пастата успява да превземе двореца на императора и да стане любима храна в двора.

Застъпниците на тезата за апенинския произход на пастата

пък убедително привеждат като доказателство стенописите от етруската гробница в Чертеверти от 4. век пр.Хр., на които било изобразено всичко, необходимо за приготвянето на качествени спагети – от брашното през дъската за разточване до ножа за разрязването. Тъй като обаче въпросните предмети са могли да имат и множество други функции, то докато не бъдат открити сигурни археологически доказателства, етруските не следва да бъдат провъзгласявани за откриватели на пастата…

Същото се отнася и за древните римляни.

Ентусиасти твърдят, че Хораций, който е описал, как вечеря с купа маруля, нахут и лагано (lagano), под лагано е имал предвид точно лазаня. Приликата между думите обаче не е безспорно доказателство. А и все още не е открита римска готварска книга, в която да е обяснено, какво точно е лагано.

Чревоугодникът Апиций, автор на най-първата готварска книга в света De Re Coquinaria („За готварското дело”), предлага на читателя дълъг списък с изтънчени рецепти, в част от които се споменава и въпросната лагана. Но този педантичен кулинар, който иначе подробно обяснява как се приготвя всяка съставка в рецептите му, някак пропуска да информира читателите си, как точно всъщност се прави лагана, което пък навежда на мисълта, че лагана не е нищо повече от име на основен продукт (като моркови или зеле например), за който не знаем нищо друго.

Пастата позната в днешния й вид,

произлиза от Италия през 12. век. Днес в Рим се намира и единственият музей на пастата в света. Произходът на пастата все още си остава неизяснен и това може би никога няма да се промени. Напълно възможно е, тя да е била изобретена на няколко, независими едно от друго места.