В началото пастата се е консумирала предимно сварена и подправена на вкус или понякога разнообразена с настъргано твърдо сирене, но никой не се сещал да добави към нея сос, докато на кулинарната сцена не се появил вездесъщият домат и съдбоносното му влияние не променило вкуса на любимата храна завинаги…

Известно е, че доматът е донесен в Европа през 17. век

от испанските конкистадори в Америка, като в първоначално са го смятали за прекрасно декоративно, но много отровно растение и другите му достойнства биват разкрити едва през 1778 г. от Винченцо Корадо чрез книгата му „Главният готвач на джентълмена”, в която авторът обяснил на Европа кулинарните предимства на доматения сос.

Идеята за комбинирането на домати с паста

идва обаче на по-късен етап, като първото сигурно сведение за това датира от 1839 г., когато херцогът на Буонвичино Иполит Кавалканти написал рецепта за „тънки спагети с доматен сос”. Комбинацията от паста, домати и сирене „Моцарела” покорила цяла Италия и променила коренно етикецията на масата, защото пастата повече не можела да се яде с голи ръце (както било обичайно дотогава), вече било необходимо да се използва вилица. Така пастата извършила истинска културна революция.

Безспорно паста може да се хапва и без сос, но защо, след като имаме на разположение такъв богат и вкусен избор:

  • Сос „Болонезе” се приготвя от домати, кайма от телешко месо и вино. В оригиналната рецепта се използва нарязано наситно месо и сосът трябва да ври около 4 часа – докато месото омекне толкова, че почти да се разтвори в течността. Родината на соса е Болоня, но спагетите със сос „Болонезе” не са италианско изобретение. Жителите на Апенините предвидливо избягват комбинацията от спагети и месо, защото последното има лошия навик да остава на дъното на чинията. Болонците естети приготвят с прочутия си сос талятели или къси кухи макарони.
  • Сос „Маринара” е обичан доматен сос, в който не може без шунка, лук, чесън босилек, сол, зехтин и различни подправки. Името му на италиански (аlla marinara) означава „по моряшки” – красноречиво свидетелство за най-големите му любители. Приготвя се от обелени домати, смесени с малко нарязана шунка, лук, сол, зехтин, босилек и други подправки. Сместа се сварява, след което се оставя да къкри със скилидка чесън.
  • Сос „Алфредо” – бял сос от пълномаслена сметана, масло, магданоз и счукан чесън, който е най-често срещаното допълнение към фетучините. Създаден е в Рим през 20-те години на 20. век от Алфредо ди Лело, който бил собственик на местен ресторант. Неговите фетучини с бял сос станали толкова известни, че сред редовните клиенти на ресторанта му се подредили тогавашните звезди на Холивуд Дъглас Феърбанкс и Мери Пикфорд, а днес в соса „Алфредо“ слагат и пилешко месо.
  • Сосът „Карбонара” пък включва като допълнителна съставка бекон (неопушен), а освен това съдържа още и сметана (или мляко), яйца, черен пипер, сирене, чесън, магданоз и бекон. Подходящ е за спагети и фетучини. Името му произхожда от италианската дума за въглен, като според някои това е така, защото е изобретен от италиански въглищари. Според други – защото първоначално са го приготвяли върху скара от дървени въглища. Какъвто и да е произходът му, сосът „Карбонара” става доста популярен през Втората световна война – първо, защото италианците получавали като хуманитарна помощ много бекон и яйца и второ, защото допаднал и на американските войници на Апенините, тъй като включвал любимите им продукти.
  • Сосът „Песто” e зелен на цвят и се приготвя от маслини, босилек, чесън и пиниеви ядки. Родината му е областта Лигурия, по-точно Генуа, заради което е известен и като pesto alla Genovese (песто по генуезки). Подходящ е за спагети и права паста.