Думата „паста“ произлиза от италианското pasta и означава както многобройните продукти, приготвени от брашно от твърда пшеница (Triticum turgidum durum) и вода – спагети, макарони и други, така и самото ястие. Любопитен факт е, че в страни като Италия, Гърция и Франция производството на паста от брашно, направено от друг вид пшеница, различна от твърдата пшеница, се смята за нарушение и трябва изрично да бъде указано върху опаковката на продукта. Въпреки това обаче, някои български и източноевропейски производители си позволяват да приготвят паста от обикновена пшеница – същата, от която се прави и белият хляб. В Азия също нямат скрупули и я правят от обикновена пшеница. Противно на всичко казано дотук, ньоки (gnocchi) също се считат за вид паста, въпреки че най-често се приготвят от картофи, като в рецептата присъстват също и яйце и сол.

Бавно и постепенно производството на паста

е започнало да се превръща в промишленост още от най-далечни времена. Документи от 1244 г. и 1316 г. свидетелстват за производство на паста в областта Лигурия. Налични сведения от 1574 г. информират за основаване на Гилдия на производителите на паста в Генуа, а 3 години по-късно е издаден закон, който регламентира дейността на производителите в Савона.

Ако има място, където производството на паста да е издигнато на национално ниво,

то това е Неапол. Въздухът там е достатъчно сух за качествено изсъхване на пастата и достатъчно влажен, за да не изсъхне тестото прекалено бързо. Наоколо има и достатъчно плодородни ниви, в които да се отглежда твърда пшеница. Тласъкът на производството е бил даден още през 17. век, когато се оказало, че хората в областта са повече от любимата храна, все още произвеждана по традиционния и крайно изтощителен начин – а именно – месене на тестото за паста с крака. Кралят на Неапол, Фердинанд ІІ, решил да промени ситуацията за благото на своите поданици и поръчал на инженера Чезаре Скапачини да се заеме с модернизиране на производството на паста. Така Скапачини изобретил първата механична преса за месене на тесто и тази малка технологична революция направила производството на паста по-бързо и по-евтино. Имало достатъчно храна за бедните, търговците започнали успешно да изнасят паста и постепенно неаполитанците станали толкова известни с пастата си, че започнали да ги наричат „макаронаджии”.

Първата фабрика за производство на паста

обаче не е била открита в Неапол, а във Венеция – през 1740 г. Предприятието на Паоло Адами не било сложно – механична преса и няколко момчета, които да я задействат. През 1763 г. херцогът на Парма дал 10-годишен монопол за производство на Стефано Лучарди, който започнал да прави паста „по генуезки”. Пастата продължила победния си ход из Италия и през 1785 г. в Неапол вече имало 280 магазина за този хранителен продукт.

Фабрично произведената паста се приготвя

чрез пресоване на тестото през шайба с дупки в нея или чрез разплескване на омесеното тесто до нищожно тънка кора и нарязването й в най-разнообразни форми. Прясната паста лесно се приготвя в домашни условия и всъщност е изобретена доста по-рано от сухата. Тя има деликатен вкус и се приготвя бързо, но може да се развари при най-малка проява на невнимание. По-нетрайна е от сухата, която може да издържи около една година, благодарение на на ниското съдържание на вода в нея – около 7%.